Ако спреш да играеш, аз какво да правя. Сам нищо не мога. И за играта и за пеенето трябват поне двама. Сам не искам. Едно време се казах че когато съм най-щастлив искам да си отида, но когато това се случи, разбрах че това е много егоистично и бих предизвикал с това си желание само неприятности. Платих си за това желание и днес си плащам, когато се сетя че искам да дойда и да те видя. Цената е висока, но нали така се учим. Не съм се променил, нищо че са минали 6 години (от 2007), още плача, когато съм развълнуван, когато съм тъжен също.
Липсваш ми и след 6, а сигурно след повече години пак ще ми липсваш. Обичам те с обичта на брат.
10.05.2012 01-21ч
