Контролираме, каквото можем и май нищо не е в контрола ни.
Любовта е против контрола ти, против теб, а ти против всички само за Нея.
На самия край, предаден и сам, чакаш да дойде любимият човек,
за да си отидеш или не го дочакваш,
накрая някой получава подарък, на който няма как да отвърне,
освен да благодари и да е щастлив със сълзи на очи, когато го получи и
да благодари за любовта Ти, въпреки всички неверници, дори въпреки семейството
благодаря ти Бабо.
Три години не са малко, тридесет и две не са много... с всяка ще става все по-тежко и самотно... само Любовта ще ни спаси, затова се моля...
Уж толкова много помним, а истината е, че е толкова малко.
Не помня толкова много неща, детайли и цели години липсват от паметта ми, сам по погрешка трия огромни масиви със снимки и миналото ми изчезва. Виждам хората от това минало, но нищо почти не се свързва с миналото, което е останало у мен. Разказват ми случки с мен, а аз засрамен стоя и се усмихвам. Това аз ли съм бил. Ей голям беладжия съм значи.
Хем цялото време е пред нас, хем нищо не е пред нас.
Уж толкова много помним, а истината е, че е толкова малко.
Уж толкова много помним, а истината е, че е толкова малко.
Влизам да се къпя вчера и си спомних апартамента на баба и по точно банята. Без плочки, без боя по стените, без вана, без леген, без дреболии, от които се уморява погледа ти. Само гъба, шампоан, сапун, мивка, четки за зъби, паста, тоалетна чиния, дъска и четка. Прекарвах часове като дете в тая баня под правата струя на водата, а днес разглезен си спомням времето, когато не знаех дали съм щастлив. Тогава не исках нищо повече от сирене крема в магазина и плодово мляко, защото знаех, че нямаме повече. Днес, когато имам малко не искам нищо освен любовта Ти. Всичко е суета и надпревара във света на сенките. Истината е отдавна далеч. Снимаш, но не остава нищо, помниш, но забравяш, споделяш и другите забравят, контролираме, каквото можем и май нищо не е в контрола ни.
Любовта е против контрола ти, против теб, а ти против всички само за Нея.
На самия край, предаден и сам, чакаш да дойде любимият човек,
за да си отидеш или не го дочакваш,
накрая някой получава подарък, на който няма как да отвърне,
освен да благодари и да е щастлив със сълзи на очи, когато го получи и
да благодари за любовта Ти, въпреки всички неверници, дори въпреки семейството
благодаря ти Бабо.
Три години не са малко, тридесет и две не са много... с всяка ще става все по-тежко и самотно... само Любовта ще ни спаси, затова се моля...
