На бара сме. Искаш нещо топло. Бармана седи и те гледа, говориш му, но не те разбира, поръчвам вместо теб. - Една топла вода или нескуик, каквото предцениш!
Гледаш ме, ама нищо не можеш да кажеш.
Базикам се, да каже каквото иска?
Базикам се, да каже каквото иска?
Късно е говориш ми някакви глупости.
- Не.
Виждам, че сама си си център. Дреме ми!
Питаш
ме дали ще попълня лексикона ти?
Избутваш авокадото от салатата.
Отпиваш блудкавия шоколадов коктейл и се чудиш: Какво правя тук?
Стоиш. Чакаш да ти кажа: Хайде!
Не ти казвам нищо.
Нищо. Супер!
Смея ти се.
Страхът ти и е по-голям от самочувствието.
Гледаш ме право в очите и си мислиш: Е, тоя как го забих!
Криеш се зад тъпи смешки и се превръщаш в...
....
....
Пил ли съм?!
Само две, за да мога да преглътна тъпата ситуация, в която дори сервитьорката е по-готина от теб.
На перона ми казваш: чакам 10-те цифри.
- Само това ще дочакаш... - А, това на глас ли го казах!? Продължавам:
- Отивам си в блатото да питам другите жабоци какво правят.
А ти казваш: Ако те целуна, може да се превърнеш в принц.
А, у. Умирам от смях. След унизителните ти първи думи на срещата си мисля: Много е...., че платих и сметката.
- 10-те цифри е това, с което ще си останеш вместо нещо друго с 18.
Хахах
Живота е ревю, в което мога да стоя в заведение с термобельо, заради студа, който лъха от душата ти.
Не очакваш нищо?!
- Какви са очакванията ти по скалата от едно до 10!?!
- 10 ли каза....
хахах
Добре, че се облякох като за поход, защото от студа ти, щях да замръзна.
Нищо. Супер.
Извод: на светофарите се запознавам с по-готини от теб и другия път няма да ги оставя!
