Вкопчил ли съм се в грешките от миналото?
Не!
Гледам ли напред?!
Не!
Знаеш ли кой съм, когато ми предлагаш себе си?
Не!
Знам за илюзиите ти, за перфектното щастие, но ти знаеш ли за моите?
Не!
Обикновенните бисквити, обикновенните закуски, не са за мен.
Знам, колко си страхлив. Знам какво няма да направиш и какво ще те спаси, но когато не търсиш спасение, то и не идва.
Не!
Пиеш хапчета, търсиш нещо в гардероба, забравено на закачалка.
Не, няма го там!
Не!
Вече не съм същия.
Не!
Гледам се в огледалото, понякога, дори в очите ти.
Не, не съм същия, както преди.
Смело чувам думи, които ме описват, такъв какъвто бях.
Не, това не съм аз сега.
Пия хапчета и аз, но моите са витамини.
Не, не са като твоите.
Смело заявяваш: Аз те зарязах някога, ама сега искам да ти кажа защо!
Не, неща да слушам за миналото ти, не искам още лъжи.
Не!
Развалих ли момента?
Да!
Помълчи, пък може и да ти хрумне нещо спонтанно.
И ето измисли: Да се правиш на идиот е защитен механизъм - ми казваш и не спираш до тук...
Не те познавам, Но искам да си до мен толкова силно. Сигурно е, защото си темерут.
Няма коментари:
Публикуване на коментар