Забраван

Прости ми за това, че забравям.
Толкова много искам да направя за теб, а разсеяността не ми дава шанс.
Прости ми.

33 най

Гледам непубликуваните чернови в блога и съм възхитен от искренноста, с която звучат.
Не ги публикувам.
Чакам.
Oставям ги като тези 33 най-красиви и забравени места https://imgur.com/a/D9iDC, защото предназначението и силата да внушението стават още по-големи.
Питай ме дали аз имам дори 33 думи, които да ти кажа сега.
- Само три: обичам те още!

iКарнавал

Трябва ли всяка откачалка да направи собствено шоу с коронният си номер, за да е щастлива?

В карнавал или в лош филм на Фелини ще живея!

Нужен ни е Спасител

Нужен ли ни е, особено, ако всеки може да е?
Ако си пилот, знаеш ли винаги накъде летиш?
А в Любовта!?
Ако си бил спасяван от Любовта и Милосърдието на хората, защо отказваш на нуждаещите се?!

Има ли нужда светът от теб като Спасител?

Аз го виждам като Свят, в който всеки е Спасител.
Така Иисус не е разпънат на кръста за нищо, така баба не е живяла напразно, така Любовта не е била разпиляна, така просто не отричам, защото имам нужда да бъда Спасител и да бъда спасяван, заради Любовта, независимо от облеклото й в момента, защото Любовта е сляпа, Спасителят също и дрехите не могат да попречат да се види същността.
Спасителят няма дом, както нямаш и Ти.
Спасителят не може да се привърже към опаковката, понеже вижда съдържанието със сърцето си.
Спасителят може да си Ти и тогава ще разбереш всичко, защото Чудото си Ти, само ако вярват в Теб.

Ако не си се жертвал, ако не си бил Спасяван, ако не си бил Спасител - как може да разбереш всичко това?!?

Защото е по-лесно да рушиш, затова.

Защото сме в едната ръка с новината "Спасителят е жив", а в другата "Спасителят е мъртъв"!

сбъднати молитви

Хем цялото време е пред нас, хем нищо не е пред нас.

Контролираме, каквото можем и май нищо не е в контрола ни.

Уж толкова много помним, а истината е, че е толкова малко.

Не помня толкова много неща, детайли и цели години липсват от паметта ми, сам по погрешка трия огромни масиви със снимки и миналото ми изчезва. Виждам хората от това минало, но нищо почти не се свързва с миналото, което е останало у мен. Разказват ми случки с мен, а аз засрамен стоя и се усмихвам. Това аз ли съм бил. Ей голям беладжия съм значи.

Хем цялото време е пред нас, хем нищо не е пред нас.
Уж толкова много помним, а истината е, че е толкова малко.

Влизам да се къпя вчера и си спомних апартамента на баба и по точно банята. Без плочки, без боя по стените, без вана, без леген, без дреболии, от които се уморява погледа ти. Само гъба, шампоан, сапун, мивка, четки за зъби, паста, тоалетна чиния, дъска и четка. Прекарвах часове като дете в тая баня под правата струя на водата, а днес разглезен си спомням времето, когато не знаех дали съм щастлив. Тогава не исках нищо повече от сирене крема в магазина и плодово мляко, защото знаех, че нямаме повече. Днес, когато имам малко не искам нищо освен любовта Ти. Всичко е суета и надпревара във света на сенките. Истината е отдавна далеч. Снимаш, но не остава нищо, помниш, но забравяш, споделяш и другите забравят, контролираме, каквото можем и май нищо не е в контрола ни.

Любовта е против контрола ти, против теб, а ти против всички само за Нея.

На самия край, предаден и сам, чакаш да дойде любимият човек,
за да си отидеш или не го дочакваш,
накрая някой получава подарък, на който няма как да отвърне,
освен да благодари и да е щастлив със сълзи на очи, когато го получи и
да благодари за любовта Ти, въпреки всички неверници, дори въпреки семейството

благодаря ти Бабо.

Три години не са малко, тридесет и две не са много... с всяка ще става все по-тежко и самотно... само Любовта ще ни спаси, затова се моля...

overflow

без тебе съм сакат, а ти ме караш да забравя
имам 1366, не 1362 имейла и само 1 се казва така

Ако спреш да играеш

Ако спреш да играеш, аз какво да правя. Сам нищо не мога. И за играта и за пеенето трябват поне двама. Сам не искам. Едно време се казах че когато съм най-щастлив искам да си отида, но когато това се случи, разбрах че това е много егоистично и бих предизвикал с това си желание само неприятности. Платих си за това желание и днес си плащам, когато се сетя че искам да дойда и да те видя. Цената е висока, но нали така се учим. Не съм се променил, нищо че са минали 6 години (от 2007), още плача, когато съм развълнуван, когато съм тъжен също.
Липсваш ми и след 6, а сигурно след повече години пак ще ми липсваш. Обичам те с обичта на брат.
10.05.2012 01-21ч

iTime

Кога разбираш, че си порастнал и нямаш нужда от помощ и подкрепа. Аз май избързах. Сега искам да съм отново малък, за да пилея безгрижно дните си. А когато ме учат на отговорност и работа да протестирам за начина по който го правят. Имам ли право - и да и не!? На всеки с времето му ще кажа.