iTrash

Най-лошото е да си от хора, които са неспособни да заемат собствена позиция и да си я отстояват. Да препредават думите на другите и да правят това мой проблем - все едно аз се меся в работата им - моята философия е да си трошат главата. Ако някой има проблем да си го решава сам.

не ми отговаряй по-добре е така

не ми отговаряй
по-добре е така

I Fellowship

Задругата се разпада!

Какво правим?
Спомените избледняват и не съм сигурен какво е било?

iTi

изчезна

изчезнаха думите ти

снимките ти

името ти, но най-първо изчезна ти, някак неусетно изчезнаха и следите от теб.

изчезнаха истините, тайните ни, изчезна надеждата ми.

о, пристан на моята лудост, когато бе до мен, вярвах че мога всичко.

сега изчезвам и аз

изчезнах

остана
останаха ми само откъслечни коментари и една снимка
не се случва само с теб
случи се и с други
но исках да останеш
исках, но изчезна
изчезна

iLoveU2

Вкопчил ли съм се в грешките от миналото?
Не!
Гледам ли напред?!
Не!
Знаеш ли кой съм, когато ми предлагаш себе си?
Не!
Знам за илюзиите ти, за перфектното щастие, но ти знаеш ли за моите?
Не!
Обикновенните бисквити, обикновенните закуски, не са за мен.
Знам, колко си страхлив. Знам какво няма да направиш и какво ще те спаси, но когато не търсиш спасение, то и не идва.
Не!
Пиеш хапчета, търсиш нещо в гардероба, забравено на закачалка.
Не, няма го там!
Не!
Вече не съм същия.
Не!
Гледам се в огледалото, понякога, дори в очите ти.
Не, не съм същия, както преди.
Смело чувам думи, които ме описват, такъв какъвто бях.
Не, това не съм аз сега.
Пия хапчета и аз, но моите са витамини.
Не, не са като твоите.
Смело заявяваш: Аз те зарязах някога, ама сега искам да ти кажа защо!
Не, неща да слушам за миналото ти, не искам още лъжи.
Не!
Развалих ли момента?
Да!
Помълчи, пък може и да ти хрумне нещо спонтанно.
И ето измисли: Да се правиш на идиот е защитен механизъм - ми казваш и не спираш до тук...
Не те познавам, Но искам да си до мен толкова силно. Сигурно е, защото си темерут.

1/88

времето минава и забравям
забравям колко много те обичам
забравям как сме се запознали
забравям какво сме преживели
забравям възможностите
времето минава, а сякаш искам то да е извинението, че забравям
забравям за себе си
но не забравям, това което научих от Теб

8/88

Смея се на глас четейки старите си текстове и ми е тъжно, че две години минаха като 1.