iбръм

защо бързаме да прекалим с любовта, веднага, след като я заслужим

като с нова играчка, 

ммммм

ууууааауууу

мммм тра ла ла

бррррр

мммм

жжжжжжжжжжрррррррррррррр

фффррррррррррррр

бррррр

иииииии ъ

жжжжжжжжжжжжжжж шшшшшшшшшшш

ииииииииииии жррррррррррррррррррррр  ииииииииииии

ббббббббббббббббббббббббббббббум

нова играчка, нова плачка

бързаме също да видим колко сме обичани

                                                                 O

                           /                                                                             \

(2                                                                                                                                   2)

етоооооооооооооооооооо толкова

и разбираш в началото, колко е.

после какво става не знам.

любовта не се показва

даже се отрича

или тя е отрицанието, да нараниш любим човек, да видиш страданието и да бъдеш Бог, който наказва, но и който обича

след това

пак

някак си ти се губи любовта

не, 

по-лошо

минава през хормоните, или май заради тях е такава

лудница човече к`во стана

(те... аз .... такова....

ама не... на теб...

ам... защото ...нали, докато ти...

ти нарочно го направи ...)

и
и
и все едно няма да има край, 

докато един ден,
ако този ден все пак дойде,
слънцето влиза в стаята,
или където си

и заслепен или стоиш като истукан

или правиш нещо, какво то и да е то

или дори не разбираш какво е станало и питаш: Слънчево изригване ли имаше?

ааааммммммммм

и айде 20, опааа 30  избягаха даже някъде и по 2 

бягаш след автобуси, гониш графици 

докато, ако, осъзнаеш че няма смисъл, ако си сам

бум

прераства в ооооооооооооооооооооооооооооммммммммммммммммммммммм

Прекалявай сега колкото щеш със системата 2х0х1х2 Честита 2012 година